Инстинкт за самосъхранение

снимка на инстинкта за самосъхранение Инстинктът за самосъхранение е специална форма на поведение, насочена към опазване на собствения живот и здраве. Инстинктът за самосъхранение е основен инстинкт, който е вродено свойство на човек. Той е активен постоянно, но е особено активен в момента на болка или страх, предчувствие за потенциална заплаха за живота или опасна ситуация. Отдава се на всички живи същества, присъстващи и при животни. Те, също като хората, имат вродена способност да действат, за да осигурят прехраната си.

Инстинктът за самосъхранение при животните се изразява в сезонни миграции на птици, зимен сън при бозайници, потапяне на риба в тиня, по време на пресъхване на водни тела, миграция и т.н. Появата на усещане за болка е негативно явление, което провокира ненормално състояние на съществото, което трябва незабавно да се елиминира, тъй като причинява дискомфорт на тялото и може да причини щети. Водено от страх и болка, създанието се опитва да намери убежище, в което липсва предполагаемата заплаха.

Липсата на инстинкт за самосъхранение възниква поради влиянието на социално-психологическите фактори върху развитието на личността на човек. Способността за възприемане на подсъзнателни аларми, а също и за очевидна опасност е намалена. Спусъкът на механизма за вътрешна защита е чувство на страх , с помощта на който човек може да осъзнае сложността и опасността от ситуация и да претегли физическите си способности.

Хората без инстинкта за самосъхранение често стават самоубийства. Поведението на хората, които са положили ръце върху себе си, е напълно необичайно за човешката психика. Само човек, ограничен в своите прояви на свобода, е способен на такива действия.

Човешкият инстинкт за самосъхранение

Понякога понятието за самосъхранение се използва във фигурален смисъл, когато се описва процесът на адаптация на човек в обществото, с намерение да се избегнат психологически и емоционални наранявания.

В дивата природа хората имаха жизненоважни умения в резерва, възникнали под влиянието на едно-единствено желание - да оцелеят, при напълно неподходящи условия.

Човешкото самосъхранение е много силен защитен механизъм на човешката личност. И за да осъзнае значението на този механизъм, човек трябва да разбере как работи. Има няколко вида проявление на такъв инстинкт.

Несъзнавана биологична форма - несъзнателни актове на поведение, които се фокусират върху избягване на опасност за хората. Например бягство от източник на опасност, по време на което човек няма време да мисли къде трябва да избяга от опасността, но самите му крака започват да носят някъде. Такъв безсъзнателен полет или избягване на предмети или явления, които могат да причинят болка, показват желание да бъдете спасени, да останете живи.

Биологично осъзнатата форма се проявява под формата на защитено съображение за полза или безопасност. В повечето случаи човек е наясно с опасността и, ръководен от ума си, търси изходи от настоящата, заплашителна ситуация.

Инстинктът за самосъхранение е основният инстинкт и най-могъщият, тъй като той определя основната задача на човек - неговото оцеляване. Ако съпоставим всички човешки инстинкти и се опитаме да ги сравним според степента на тяхната важност, става очевидно, че инстинктът за самосъхранение е решаващ, а всички останали са в съседство с него. Инстинктът на глад, жажда, майчинство, сила, интимно - са насочени към осигуряване на способността на човек да оцелее.

Инстинктът за самосъхранение е основен инстинкт и може да се нарече напълно желанието за оцеляване, чрез запазването на потомството и потомството.

Инстинктът за самосъхранение има тясна връзка със страха и всички производни инстинкти са свързани с това състояние. Всъщност, ако човек се стреми да спечели власт, той се страхува, че няма да го получи, когато човек почувства апетит, страхува се, че може да остане гладен. Тези страхове показват, че независимо от намеренията на човек, във всеки случай той изпитва и се страхува за себе си, за своите интереси, за живота си. Такъв процес протича непрекъснато, само хората не го забелязват, не осъзнават кога техните желания и поведение ги карат да действат по определен начин. Повечето от тези процеси протичат в състояние на подсъзнание, заобикаляйки съзнанието .

Инстинктите карат човек да реагира по определен начин на ситуация, но тези реакции, дори да са много ефективни в много случаи, могат да се окажат погрешни, главно поради липса на необходима информация и идентифициране на заплаха.

Често инстинктът за самосъхранение е безсмислен страх. В много случаи тя се превръща в пречка за оцеляването на човека. Това се дължи на несъзнателното проявление на този инстинкт. Например, когато възникне безсмислена паника , появата й може да доведе само до по-лош изход, понякога полетният инстинкт би бил по-добре изразен по-слабо, така че човек да осъзнае, че ще бъде по-ефективно да приеме битката. Има и други случаи, в които съмненията, причинени от страх, водят до пропуснати възможности.

Проявата на инстинкта за самосъхранение, изграден върху инстинкта на силата, основан на желанието да оцелееш и да получиш стабилна сигурност на социалния си статус, не може да бъде наречен смислен. Често хората разбират защо имат нужда от силата и силата, които придобиват с нея.

Често борбата за власт води до най-неочаквани и негативни последици, смъртта на човек не го оставя възможност да остави потомство, следователно човекът не изпълнява естествената си мисия в продължаването на рода си и към него е насочен инстинктът му за самосъхранение. За да разбере добре работата на инстинкта, насочен към оцеляването, човек трябва да помисли за всичко, което прави в живота си, на първо място, за да оцени позицията си в обществото. Трябва да помислите за това и да си поставите задача за оцеляване, да сравните всички предимства, които помагат на човек да оцелее, и недостатъците, които се превръщат в пречка за това.

Ако човек има проблеми с наличието на храна, той ще бъде преследван от страха да не остане гладен, поведението относно този страх ще бъде специфично, например човек ще започне да бъде много чувствителен, дори и към най-простите ястия, той ще вземе най-простите ястия за вкусни рецепти.

Когато на човек му липсва интимност, поведението му ще го откъсне от другите хора, той просто ще им завижда и ще действа агресивно към тях, психиката ще бъде депресирана. Такива хора стават много ревниви, в тях се появява самосъмнение, трудно им е да поддържат отношения с другите, особено с членове на противоположния пол.

В обществения живот определени прояви на човешките инстинкти са притъпени под въздействието на морални норми, като например инстинкта на силата или секса, които насочват човешкото поведение за постигане на житейски цели и в същото време дават на човек огромна енергия. Така хората развиват несъзнаван страх, примитивна форма на инстинкта за самосъхранение, което помага на хората да се страхуват от своите действия, които според тях могат да им навредят.

Благодарение на инстинкта за самосъхранение, дори и най-страхливият човек е в състояние да оцелее, но все пак повечето хора са много уязвими от опасност и в по-голяма степен от социален шок.

Когато има война, винаги по-голямата част от загубите са цивилни, не са приспособени към насилие, агресия, те са възпитани така, че единствената форма на проявление на инстинкта им за самосъхранение е страхът от техните действия.

Инстинктът за самосъхранение у хората е пример. В САЩ и европейските страни хората се надяват, че ще бъдат защитени от онези, чието призвание е, вместо да се опитват да помогнат на себе си и да не разчитат на никого, не прехвърлят живота си в ръцете на други хора, а само вярват в собствените си сили. Тук можете да видите как се проявява желанието за самосъхранение, тренирано е така, че хората да основават реакцията си на фалшива представа за опасност. Те искат да живеят и да оцелеят, но не знаят как да го направят. Тук има силно предложение. Можете да научите човек да не се страхува, точно както можете да внушите на него силен страх и определена стратегия за действие, според която човек ще действа в застрашена ситуация. Често можете да чуете как безсмислените хора могат да се държат в критична ситуация.

Инстинктът за самосъхранение е много необходима способност и той трябва да се развива съответно, определяйки личното поведение в различни ситуации, също така се стреми да постигне цели, да развие определени качества в себе си.

Понякога има ситуации, в които се изисква физически развито подготвено тяло на човек, което допринася за оцеляването, понякога ситуациите изискват умствени способности, хитрост, изобретателност и много други умения.

Подробно проучване на качествата им, необходими за оцеляване, определяне на сегашното им положение в обществото, ще помогне на човек в определянето на приоритети в живота, според които той ще се стреми към целите, от които се нуждае първо, а изразът на инстинкта за самосъхранение ще стане по-осъзнат, като по този начин реакцията към опасните тогава ситуацията ще бъде възможно най-ефективна.

Целта за оцеляване, изоставяне на потомството е основната цел на човека, тази, която диктува природата и която човек чувства, когато действа по отношение на инстинктите, на първо място, инстинкта за самосъхранение.

Хората без "чистия" инстинкт за самосъхранение не съществуват, тъй като това е вродено качество, но са възможни отклонения, те проявяват определено специфично поведение. Те имат авторазрушителни действия.

Примерът за самосъхранение при хората е деформиран: физическо нараняване, самонараняване, самонараняване, хоби за пиърсинг сред тийнейджъри, татуировки, трихотиломания сред деца и юноши (желанието да извадите собствената си коса).

Инстинктът за самосъхранение при децата

Както вече беше споменато, инстинктът за самосъхранение се появява още от раждането и като всички действия е фокусиран върху оцеляването на детето, той иска да яде, пие и така, че мама да е винаги там.

Инстинктът за самосъхранение при децата се изразява по специален начин. Той е много чувствителен и почти всяка необичайна ситуация, всеки предмет, действие, присъствие на непознат, силен звук може да предизвика много силен страх. От раждането детето „знае“, че трябва да оцелее, и въпреки че физическото му състояние е все още много слабо, инстинктът работи сто процента, понякога дори прекалено много, издава сигнали за опасност при първата непозната ситуация, тъй като психологическото състояние на детето не е толкова стабилно, за да може самият той да се справи със страха си.

Липсата на инстинкт за самосъхранение при децата може да доведе до факта, че те са изложени на риск да навредят на себе си и да навредят на здравето си. Така че, бебето може с мокри ръце да се изкачи до изхода или да залепи ръката си в огъня върху плочката. Следователно едно дете на тази възраст трябва да бъде под надеждния надзор на родителите, те трябва да му кажат какво може да бъде опасно за него, обяснете, че след това ще бъде много болезнено и от какво трябва да се страхувате. И от своя страна родителите трябва да предприемат такива мерки, за да сведат до минимум източниците на опасност за детето.

Често при такава липса на самосъхранение има голям интерес, високо познание на външния свят, само че децата все още не са научили какъв резултат може да има това. Едва след като преживяват определено преживяване, те започват да помнят, че определени предмети носят опасност в себе си.

Ако детето не дърпа ръката си от огъня или горещия тиган, но продължава да го държи, това може да означава, че той има проблеми с реакцията, преобладава инхибирането на нервните процеси и то надхвърля нормалното или патологията на нервната система при предаване на сигнал към мозъка. Това се превръща в голям проблем, тъй като детето започва да свиква с факта, че не изпитва болка, което води до многобройни наранявания. В този случай трябва да се консултирате с лекар.

Липсата на инстинкт за самосъхранение при децата трябва да се компенсира от родителската защита. Родителите трябва да наблюдават внимателно децата си. Новородено бебе все още не е в състояние да реагира на звуци или резки движения, които са типични дразнители на инстинкта за самосъхранение. Тези реакции се развиват с течение на времето, но само след като присъствието на мама намалява. Веднага щом мама тръгва за по-дълги линии, детето веднага го прави наясно, започва да плаче силно и майката се връща при бебето. Няма значение каква причина е накарала детето да плаче: глад, желание да смени памперси или нещо друго, основното, което кара детето да плаче, е действието на инстинкта за родителска защита, тоест реакцията на детето към отсъствието на защитник наблизо.

Има определен егофилен тип, който се характеризира с това, че от ранна детска възраст децата проявяват склонност към повишена предпазливост, подозрителност, тревожност пред неизвестното, непоносимост към болка и егоцентричност. Егофилният тип на детето е способен да формира тежък характер и повишена тревожност, подозрителност, което допринася за развитието на страх, но по този начин повишава инстинкта за самосъхранение.


Преглеждания: 11 031

Оставете коментар или задайте въпрос на специалист

Голяма молба към всички, които задават въпроси: първо прочетете целия клон на коментарите, защото, най-вероятно, според вашата или подобна ситуация, вече имаше въпроси и съответните отговори на специалист. Въпроси с голям брой правописни и други грешки, без интервали, препинателни знаци и т.н., няма да бъдат разглеждани! Ако искате да получите отговор, вземете си труда да пишете правилно.